Животът на младия човек е пълен с въпроси, избори и кръстопъти. Всеки млад човек носи мечти в себе си, но и несигурности. В проекта РомниМе нашата мисия беше да гарантираме, че участващите млади хора не трябва да извървят този път сами. Подкрепата не е само предлагане на помощ; тя е за доверие, другарство и вяра, че всеки млад човек притежава огромен потенциал. Тъй като нашите менторски процеси приключват тази пролет, е добър момент да се спрем и да помислим за това, което научихме за менторството и подкрепата на младежите. Създадохме безопасни пространства и нови възможности за младите хора в ромската общност и чрез тези преживявания придобихме важни прозрения за това от какво се нуждаят младите хора, за да растат и да успеят.
По време на този проект имах привилегията да вървя редом с много млади хора и всяка среща е оставила своя отпечатък върху мен. Особено си спомням един момент, когато млад човек сподели мечтата си на глас за първи път – мечта, която никога преди не се е осмелявал да каже на никого. Външно не беше грандиозен момент, но носеше огромно значение, защото беше изградено доверие. Това ми напомни, че понякога най-важното нещо, което можем да предложим, е безопасно пространство, където да бъдем себе си без страх.
Един млад човек не винаги се нуждае от готови отговори. Често най-важното е преживяването, че някой наистина слуша и отделя време, за да присъства. Когато един млад човек се чувства видян и чут, самочувствието му расте и той научава, че мислите и емоциите му имат стойност. Това преживяване се превръща в основа за растеж и смелост.
Виждал съм тази трансформация на практика. Млад човек, който първоначално стоеше настрана и не искаше да говори, постепенно започна да се отваря. Стъпка по стъпка той се включваше в дейности, споделяше мненията си и в крайна сметка дори насърчаваше другите. Тази промяна не се случи за една нощ, а чрез доверие и време. Това беше един от онези моменти, в които наистина разбрах колко мощно може да бъде постоянното присъствие.
Растежът и развитието изискват безопасна среда. Когато един млад човек знае, че няма да бъде съден, той се осмелява да опита, да участва и да се изразява. Безопасното пространство не се случва случайно – то се изгражда чрез целенасочена работа, уважение и откритост. Създава се чрез ежедневни действия, които изпращат послание: ти си достатъчен такъв, какъвто си.
Като ментор често съм забелязвал, че именно малките моменти – споделен смях, зрителен контакт, окуражаващи думи – изграждат това чувство на доверие. Един млад човек веднъж ми каза: „Сякаш наистина ме виждаш.“ Това изречение ме накара да се замисля. Напомни ми, че нашите действия и начинът, по който се срещаме с младите хора, имат по-дълбоко въздействие, отколкото често осъзнаваме.
За младите хора в ромската общност подкрепата означава и укрепване на тяхната идентичност. Познаването, оценяването и правенето на тяхната култура видима насърчава гордостта. Когато един млад човек чувства, че неговият произход е сила, а не бариера, се отварят нови пътища и вярата му в собствените му възможности расте.
Бил съм свидетел на моменти, в които млади хора започват да говорят за своята култура с нова увереност; не предпазливо или колебливо, а смело и открито. Тези моменти са били дълбоко трогателни. Те показват, че когато един млад човек се чувства приет като цялостна личност, отношенията му със самия себе си също се трансформират.
Подкрепата на човек е важна, но подкрепата на общността е още по-силна. Когато младите хора виждат, че един друг успява, те се чувстват вдъхновени и насърчени. Когато участват заедно в лагери, работилници и дейности, включващи изкуство и диалог, те изпитват истинска принадлежност. Принадлежността не е просто присъствие, а възможност да влияеш, планираш и твориш. Когато един млад човек се чувства част от нещо смислено, неговата мотивация и чувство за отговорност нарастват естествено.
Ранната подкрепа може да промени целия ход на живота. Когато един млад човек получи помощ рано – независимо дали е свързана с училище, ежедневие или идентичност – можем да предотвратим чувството на изключване и маргинализация. Подкрепата е ключ към бъдещето, защото тя укрепва вярата на младия човек в неговите способности и го подготвя да се справи с житейските предизвикателства. Всеки млад човек, който получава подкрепа, е стъпка към по-силно и по-справедливо общество.
В проекта РомниМЕ вярваме, че всеки млад човек заслужава шанса да израсне в това, което наистина е. Нашата роля не е да вървим пред тях, а до тях. Ние не определяме мечтите им, ние им помагаме сами да открият тези мечти и да вървят към тях със смелост.
Подкрепата не е моментен акт, а постоянен ангажимент да се гарантира, че никой млад човек не е оставен сам. Когато отделяме време, слушаме и вярваме в младите хора, виждаме как те стават по-смели и с времето започват да се подкрепят взаимно.
С приключването на нашия проект е от съществено значение да не се забравят уроците от него. Ромската младеж трябва да има дългосрочна, структурирана фактически достъп до менторство и опитна на възрастните. Тъй като видяхме колко мощно може да бъде менторството, ние също така носим отговорност да търсим устойчиви начини, за да гарантираме, че подкрепата е налична за младите хора, които се нуждаят от нея в бъдеще. Като вървим до тях, ние изграждаме по-силно утре. И когато на един млад човек се даде пространство за растеж, светът расте с него.
Текст: Димитри Линдгрен, член на финландския екип на РомниМЕ

Публикацията е съфинансирана от Европейския съюз. Изразените мнения и възгледи са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на финансиращия орган. Нито Европейският съюз, нито финансиращият орган могат да бъдат държани отговорни за тях.