Това не е просто поредица от срещи: това е връзка, която, когато работи, се превръща в безопасно пространство, практичен ориентир и лост за промяна. Това е основното послание от Оценителния доклад D4.2 (WP4) на проекта РомниМЕ, координиран от aсоциaция „РОМНИ АПС“ (Италия) с партньори сдружение „Л.И.Д.Е.Р.“ (България), фондация „Дийкънес“ (Финландия) и спортно училище ПЕСГ (Хърватия). Оценката съчетава количествени и качествени данни (мониторинг, въпросници, интервюта, фокус групи, свидетелства), с анализ, актуализиран към 31 декември 2025 г.
Числата отразяват широко и последователно прилагане: 72 менторирани жени (38 в Италия; 16 в България; 18 във Финландия), 318 менторски срещи и 133 инициативи в общността. Общото участие в дейностите достига 4 382 души (2 327 жени; 2 055 мъже/не-жени).
Форматът на срещите също е показателен: преобладават срещите на живо (234 присъствени срещи срещу 84 онлайн), което показва, че връзката се изгражда основно „в реалния свят“, като дигиталните инструменти се използват за осигуряване на приемственост.
Един от най-интересните детайли обаче не е само колко срещи са проведени, а къде. Около половината от присъствените срещи са се състояли на обществени места (читалища и общностни центрове, кафенета, паркове, институции). Тези данни говорят за реално приобщаване: заемането на публично пространство означава да се направи участието на момичетата видимо и да се нормализира в ежедневния живот на общността.
А когато менторството влиза в домовете, сигналът е още по-силен: 39 срещи са проведени в семейния дом на менторираното момиче – показател за доверие и за потенциален ефект на „концентрични кръгове“, който може да обхване и родители, и мрежи в общността.
По отношение на резултатите качествените данни сочат ясни промени: по-голяма увереност в себе си, по-голяма способност за изразяване, по-висока само-ефикасност и дори по-добри практически и дигитални умения. Гласовете на участничките разказват за емоционалния и социалния скок зад тези понятия: „Намерих гласа си и своето безопасно място“, казва менторирана участничка във Финландия. В България друга подчертава ключов момент: „Научих, че не е срамно да поискаш помощ.“ В Италия посланието звучи почти като личен манифест: „Нека пътят ти говори вместо теб.“
Докладът подчертава и един често пренебрегван аспект: ефективното менторство зависи по-малко от „статуса“ на ментора и повече от неговото отношение. Надеждност, търпение, умение за слушане, последователност и културна чувствителност са условията, които позволяват връзката да стане наистина трансформираща, особено когато момичетата се сблъскват със семеен натиск, дискриминация или деликатни преходи към училище, работа и независимост.
Укрепването на модела РомниМЕ е и заслуга на младшия персонал – често невидим, но ключов компонент: те улесняват контактите, организират, документират и подкрепят участието. И те самите растат. Крайните самооценки показват увеличаване на конкретни умения: от работа с инструменти като Word и Excel, през преводи с онлайн инструменти, до комуникационни и граждански умения. Накратко: овластяването се изгражда чрез действие, не само чрез говорене.
Въпреки различията в контекста между Италия, България и Финландия, посоката е обща: разширяване на възможностите и хоризонтите. А финалното послание е ясно: за да бъде въздействието трайно, е необходима приемственост. Участничките и менторите многократно настояват менторството да се превърне в устойчив процес, а не в еднократен проект. Оттук произтичат и изводите за крайните препоръки (MS6): инвестиции в многогодишни програми, безопасни пространства, дигитални умения и реално участие на момичетата в съвместното планиране и дизайн на дейностите.
Публикацията е съфинансирана от Европейския съюз. Изразените мнения и възгледи са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на финансиращия орган. Нито Европейският съюз, нито финансиращият орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
