Докладът обобщава резултатите от националното изследване, проведено сред ментори, младежки работници, педагози и млади ромски жени. Неговата цел е да предложи задълбочено, базирано на доказателства разбиране за това как различните форми на менторство – индивидуално, групово и публично ангажиране – допринасят за личностното и професионално развитие на младите ромски жени.
Изследването включва:1) 10 полуструктурирани интервюта с професионалисти, работещи с ромска младеж; 2) анкета с 40 млади ромски жени от региона на Благоевград; 3)сравнителен анализ на три менторски модела, приложени в реална среда.
Докладът очертава ключови предизвикателства пред младите ромски жени – в образованието, заетостта, здравеопазването и борбата с дискриминацията – и показва как културно чувствителното менторство може да укрепи техните умения, увереност и възможности.
В сърцето на Югозападна България живеят млади жени, чиито истории често остават извън общественото внимание. Те растат в семейства с големи домакинства, в гъсти квартали и малки населени места, където възможностите рядко стигат до прага им. Националният консолидиран доклад, разработен в рамките на проекта ни дава шанс да видим техния свят такъв, какъвто е – сложен, ограничен, но пълен със стремежи, които търсят своя път.
Още в началото изследването показва един важен факт: младите ромски жени не са пасивни. Те не са безразлични към собственото си бъдеще. Напротив – във всяка история има желание за развитие, за образование, за работа, за по-добър живот за децата им. Това желание често съжителства с ежедневни бариери, които не зависят от тях: липса на финансова стабилност, ограничени образователни възможности, ранни семейни роли и често – дискриминационни нагласи, които затварят врати, още преди да са били почукани.
Много от жените в изследването са започнали своето образование с ентусиазъм, но пътят е прекъснат рано. Част от тях стигат само до начални класове, други успяват да вземат диплома за основно образование, а малцина – средно. Достъпът до висше образование изглежда като далечен лукс. Не защото липсват способности или мечти, а защото липсват ресурси, подкрепа, транспорт, време. Жени, които някога са искали да станат медицински сестри, учителки или социални работнички, описват как животът ги е подтикнал да изберат най-належащото пред възможното.
И все пак, въпреки пречките, запазват своето желание да се развиват. Тук се появява една от най-силните нишки в нашия доклад: жените ясно заявяват, че искат да работят, да бъдат финансово независими, да изградят по-добър живот за себе си и семействата си. Но когато нямаш диплома, транспорт, childcare подкрепа или достъп до курсове, мечтата за работа се сблъсква със стена. Реалността, която описват, е крехка и несигурна – временни ангажименти, ниско заплащане, липса на договори. И въпреки това те остават мотивирани.
Един от най-болезнените акценти е липсата на правна осведоменост. Огромното мнозинство от участничките не знаят какви права имат, към кого да се обърнат, когато срещнат дискриминация, какво да правят, ако институция им откаже услуга или ги унижи. Някои от тях споделят истории на неправомерно отношение, но признават, че не са имали инструменти да реагират. Това усещане за безсилие е тиха, но силна линия в доклада.
На този фон менторството се появява като възможност за промяна. Много от жените никога не са имали човек, който да ги подкрепя в техните решения, да им показва път, да им помага да подредят мечтите си. Проектът тества три различни менторски формата – индивидуално, малки групи и големи групови срещи – и резултатите разкриват нещо просто, но дълбоко: промяната започва там, където има доверие.
В индивидуалните срещи жените се отварят най-лесно. Там се случват най-личните разговори – за страхове, надежди, пропуснати възможности. Менторите описват как само след няколко срещи жените започват да говорят за себе си с повече увереност, да планират, да вярват, че имат право да мечтаят.
В малките групи се случва нещо друго: изгражда се общност. Жените започват да се подкрепят взаимно, да си дават кураж, да разбират, че трудностите им не са индивидуална вина, а споделен социален контекст. Там се ражда усещането за „ние“.
Големите групи имат своя собствена сила – дават знания. Знания за родителство, здраве, домашно насилие, права, работа. Тези срещи помагат на жените да видят, че има ресурси, които досега не са били достъпни за тях.
Когато съберем всички тези наблюдения, картината става ясна: младите ромски жени в България имат много повече потенциал, отколкото обществото вижда. Те имат вътрешна мотивация, желание за развитие и дълбока сила да се справят, но рядко имат достъп до необходимата подкрепа. Менторството не е чудодейно решение, но е ключ – ключ, който отключва самоувереност, знания и възможности.
Националният доклад ни показва, че когато една жена бъде изслушана, видяна и уважена, тя започва да вярва в себе си. А когато вярва в себе си, тя предприема стъпки напред. И всяка нейна стъпка е стъпка към по-справедливо общество.
Това не е само доклад.
Това е покана да видим, да разберем и да действаме.
👉 Пълния текст на Националния доклад можете да свалите тукhttps://drive.google.com/file/d/1dUf5lP6yTFaocnHD9P7NoGeN_7WUH58z/view?usp=drive_link.
Публикацията е съфинансирана от Европейския съюз. Изразените мнения и възгледи са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно позицията на Европейския съюз или на финансиращия орган. Нито Европейският съюз, нито финансиращият орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
