Промяната не винаги идва с гръм и трясък. Понякога е тиха, колеблива и крехка – като вдигната за първи път ръка, прошепнато „може би“ или просто „да“ на покана за разговор. Но зад тези на пръв поглед малки жестове се крие огромна вътрешна смелост. И тя заслужава да бъде призната.
Проектът „RomniMe“ работи с млади ромски жени, които често се оказват в ситуации на социална изолация, липса на достъп до образование или здравеопазване, ранни бракове или ограничения от семейството. Много от тях носят и тежестта на външни етикети – „необразовани“, „пасивни“, „незаинтересовани“ – думи, които с течение на времето се превръщат във вътрешни гласове. Ето защо началото е толкова деликатно. И толкова важно.
Първата среща: когато мълчанието казва всичко
По време на първия личен разговор с ментор някои момичета почти не говорят. Погледът им е в земята. Отговорите – едносрични. Понякога изобщо не идват. Но менторите знаят: мълчанието също е комуникация. Пише „Не те познавам“, „Не знам дали мога да ти се доверя“, „Обещаваха ми промяна няколко пъти, а после просто ме забравиха“.
И когато на следващата среща момичето попита: „Кога ще се видим отново?“, това е огромен пробив. Малка крачка извън защитната обвивка. Вътрешна победа.
Съвместната среща като ново пространство
Много от момичетата, които се присъединяват към срещите по проекта, никога не са били в подобна среда. Те не знаят какво да очакват. Понякога не вярват, че имат право да задават въпроси. Едно просто действие – присъединяване към групов разговор или изразяване на мнение – изисква повече смелост, отколкото много от нас си представят.
„Когато едно момиче каза: „Но аз съм добра в рисуването!“ и се усмихна за първи път, знаех, че това е момент на пробив“, споделя един от менторите.
Способността да разпознаваш стойността си, дори само в едно умение или талант, е важна първа стъпка към по-голяма увереност.
Победите, които остават невидими за статистиката
Промяната често не може да се измери с числа. Когато поиска контакт с курс за обучение. Когато се осмели да говори за това, че иска нещо повече.
Тези действия не се отбелязват с дипломи. Те не се записват в доклади. Но те са важни маркери за растеж. Те показват, че вътрешният глас вече не шепне само съмнение, а започва да казва: „Мога. Искам. Ще опитам.“
Какво можем да научим от тях?
Може би най-ценното напомняне, което младите жени в RomniMe ни дават, е, че овластяването започва тихо. Преди да може да „успее“, едно момиче първо трябва да повярва, че има право да се стреми. И често тази вяра идва не от грандиозни речи, а от малки жестове на подкрепа, търпение и уважение.
В свят, който често измерва успеха в степени, брой последователи или статус, тези млади жени ни показват друга мярка: смелостта да започнеш от себе си, по свой собствен начин, със собствено темпо.
Проект РомниМе е финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са само на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия могат да носят отговорност за тях.”
