Кирилка Димитрова е от Благоевград. Израснала e в бедно ромско семейство в гр.Лом, рано поема товара на семейния живот, с много препятствия завършва специалност „Акушерство“ в София. Тя вярва, че всички хора имат мисия, а тънките нишки на съдбата предопределят нейната още с раждането и – образованието и просветата. „Родена съм на 24 май 1947 г., Деня на св.св.Кирил и Методии ( Ден на славянската писменост и култура) и затова родителите ме кръщават Кирилка“.
„Аз поех рано на плещите си семейния живот. Омъжих се на 17 години, обаче условието ми беше, че ще продължа образованието си. След това се роди първото ми дете, но аз продължих да уча. Желанието ми беше да продължа да уча или за медицинска сестра или за акушерка, но срещнах съпротива от страна моя свекър и свекървата…защото те се страхуваха, че като се изуча мога да напуска сина им. И затова те ми поставиха условие да избирам или семейството или учението. Аз обаче с риск да се разделя с детето и мъжа ми, избрах да продължа образованието си. И така детето не ми го дадоха, остана при свекъра и свекървата. Аз тръгнах да се образовам с цената на много лишения и притеснения. Знаете, една майка когато се разделя с детето какви чувства има. Но мисълта, че трябва да получа образование беше над всичко. Мъжа ми го ожениха за друга жена. Аз продължих да уча. След време той доиде след мен заедно с детето понеже насила го бяха оженили и така заживяхме заедно в София.“
Тя се дипломира като акушерка, ражда двама прекрасни сина и се утвърждава като ценен и уважаван специалист.Г-жа Кирилка Димитрова работи 30 години като акушерка и операционна медицинска сестра. Работи като акушерка в родилните домове в района на Благоевград. В нейните ръце са поели първа глътка въздух стотици новородени.
„Никога няма да забравя думите на моя професор по акушерство. В работата сме трима – акушерката, бременната жена и съвестта на акушерката. Така, че трябва да правим всичко, както се казва „lege artis“ в превод „както трябва“.
Г-жа Димитрова е писател. Член е на творческите литературни обединения „XXI век“ и „Огнище“ при НЧ „Никола Вапцаров“ – Благоевград. Публикува в годишните литературни алманаси на читалището. Има издадени четири романа – автобиографичният „Орисия“, „Незнайни пътеки“, „Жажда“ и „Белите лястовици“. В момента се подготвя за печат поредният и роман „Войнишка дружба“, сега работи и над нов роман.
„Вярвам, че с книгите, които пиша мога да помогна и мотивирам ромските момичета да продължат образованието си“ споделя г-жа Димитрова.
Успоредно с професионалното си развитие тя работи и в обществената сфера- съдейства за образованието и доброто развитие на ромските жени и деца. Това продължава да прави и до днес, независимо от възрастта. Защото вярва, че образование дава възможност за професионално развитие.
Г-жа Димитрова споделя:„Винаги със се старала да показвам, че ние ромите можем и сме способни. Но затова трябва да се полагат много усилия за да се постигат успехи. Аз винаги съм се вълнувала от проблемите на ромите, ядосвала съм се когато се говори зле за нас“.
Днес тя не щади сили, енергия, знания, умения за своята мисия да помага за интеграцията на ромския етнос, да работи с жени и деца в посока просвета и здравно образование .
Г-жа Кирилка Димитрова е един от най -уважаваните ментори в проекта РомниМе. Тя е въхновяващ пример и жена с богат житейски и професионален опит.
Кирилка Димитрова с радост споделя за градивната и сплотяваща роля на ментор в проекта РомниМе. „Вярвам в трансформиращата сила на менторството. Изпитала съм я и знам, че работи. Менторството може да промени живота както на отделния човек, така и на обществото като цяло. Аз имам желание да споделям опита си и да предам знанията си на младите хора от общността ни. Вярвам, че това е ключово преживяване, което укрепва вярата на жените в самите тях, а това ще им даде шанс за по-добър живот“.
“Проект RomniMe е финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са само на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия могат да носят отговорност за тях.”
