Междусекторен подход
Визията на Фондация Дяконес е, че всеки заслужава достоен живот. Как процесите на наставничество могат да допринесат за постигането на тази цел?
Правата на човека и зачитането на човешкото достойнство са основни ценности, които Фондация Дяконес се стреми да насърчава. От години тази цел се преследва и чрез различни менторски програми, последната от които е РомниМе, програма за търсене на ментори за млади ромски жени. Но какво точно е наставничеството и как то помага за напредъка в осъзнаването на човешкото достойнство?
Наставничеството е споделено пътуване.
Наставничеството е процес, при който по-опитен индивид подкрепя, напътства и насърчава някой често по-млад или по-малко опитен в личния, професионалния или други области на живота. Наставничеството може да бъде ключов инструмент за овластяване на младите хора и по-специално на уязвимите групи, насърчавайки осъзнаването на човешкото достойнство. В това пътуване преследването на споделени цели и активното слушане играят жизненоважна роля.
Наставничеството обаче не е просто директен процес на съветване или насочване; това е многостранна и дълбока форма на взаимодействие, която може да преобрази живота на младия човек, да повиши самочувствието и да насърчи социалното включване. Когато наставляваният притежава множество характеристики, които могат да доведат до дискриминация или маргинализация – като етническа принадлежност, пол, социално-икономически статус, сексуална ориентация или други малцинствени преживявания – е особено важно да се вземе предвид тази междусекторност по време на процеса на наставничество. Това означава да се признае, че човешкото достойнство не се реализира единствено чрез индивидуални фактори, а се формира от начина, по който различните аспекти на идентичността влияят върху позицията на дадено лице в обществото и възможностите, с които разполага. Поради тази причина е от съществено значение менторът активно да слуша не само казаното, но и това, което остава неизказано и скрито.
Междусекторността и реализацията на човешкото достойнство
Междусекторността описва как различните фактори на идентичността влияят върху опита и възможностите на индивида. Преживяванията на човек не се оформят от един единствен фактор, а по-скоро от взаимодействието на различни атрибути, създавайки сложни и уникални житейски преживявания. Например млада ромска жена може да бъде изправена пред дискриминация въз основа както на нейния пол, така и на етнически произход, което оказва влияние върху способността й да участва пълноценно в обществото и да постига целите си. Междусекторният подход признава, че преживяването на дискриминация не е едноизмерно явление, а е допълнително усложнено от различни области на живота.
Наставничеството, което обхваща междусекторността, може да осигури подкрепа, която надхвърля тесния фокус върху конкретни преживявания. Вместо това процесът на наставничество признава и взема предвид различните измерения на идентичността както на наставлявания, така и на наставника. По този начин наставничеството се простира отвъд професионалната или образователната подкрепа, адресирайки личните, културни и социални предизвикателства, пред които може да се изправи наставляваният. Такъв подход насърчава осъзнаването на човешкото достойнство чрез подпомагане на индивидите.
Наставничеството като инструмент за достойнство и приобщаване
При наставничеството е от решаващо значение да се осигури на младите хора безопасно пространство, където те могат да споделят своя опит и предизвикателства без страх от осъждане или отхвърляне. Това е особено важно, когато младият човек е изправен пред междусекторна дискриминация. Когато наставничеството се корени в собствените нужди и стремежи на младия човек, то насърчава неговото самочувствие и вяра в техния потенциал. Те се чувстват ценени и чути, което е основен аспект на осъзнаването на човешкото достойнство. Подобно наставничество не е просто насочване на младите хора, но и признаване и подкрепа на техните възможности в общество, което често поставя препятствия по пътя им.
Наставничеството може също да насърчи социалното включване и активното гражданство. Може да помогне на младите хора да разберат, че техният глас има значение, техните права са също толкова ценни, колкото и тези на другите, и че те имат силата да влияят върху собствените си житейски избори и заобикалящото общество. В този смисъл наставничеството не е само подкрепа на отделен млад човек.
Въздействието на наставничеството върху идентичността и самочувствието на младия човек
Един важен начин, по който наставничеството насърчава осъзнаването на човешкото достойнство, е чрез въздействието му върху идентичността и самочувствието на младия човек. Особено за млади хора, които са преживели различни форми на дискриминация и маргинализация, намирането на тяхното чувство за стойност и място в обществото може да бъде борба. Менторът може да помогне на младия човек да разпознае своите силни страни, умения и мечти и чрез това да изгради подкрепяща представа за себе си. Този процес не само повишава самочувствието на младия човек, но също така подпомага способността му да се ориентира в обществото. Наставничеството може да предостави на младите хора модел за подражание и пример за това как могат да преодоляват предизвикателствата и да използват собствените си ресурси, за да управляват живота си и да подобрят качеството му.
Наставничество и социална справедливост
Наставничеството, което взема предвид междусекторността и разнообразния опит на младите хора, е ключов фактор за социална справедливост. То не само подкрепя индивидуалното развитие, но и укрепва социалното равенство и справедливост. Когато младите хора, особено тези, които са изправени пред дискриминация и неравенство, получат възможност да израснат и да намерят своето място, това също насърчава тяхното социално включване. По този начин наставничеството не е просто подкрепа на индивид; може да служи и като инструмент, който помага на младия човек да се види като пълноценен и ценен член на обществото.
В този процес и двамата участници в наставническите отношения могат да станат агенти на промяната: активното слушане и емпатията са трансформиращи сили за обществото, а опитът от справедливо отношение укрепва способността да го изискваме в други области на живота. В същото време менторът придобива нови перспективи за потенциални привилегии и състрадателни подходи. Чрез наставничество и двете страни могат да развият по-задълбочено разбиране за това колко е важно да се зачита човешкото достойнство на всеки индивид и да се подкрепя правото на всеки да живее възможно най-пълноценен живот с участие.
“Проекта РомниМе е финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са само на автора и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската комисия. Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия могат да носят отговорност за тях.”