Насилието срещу жени е глобален проблем , който не познава граници и засяга жени с всякакъв социално-икономически статус. То е сериозно нарушение на правата на човека и се корени в липсата на равноправие на жените в обществата. Неговото въздействие варира от множество моментни явления до редица физически, психологически, социални и икономически последици в дългосрочен план. То не засяга единствено жертвите, а и общността и държавите като цяло.
Насилието срещу жени може да се впише в няколко широки категории и форми.
Домашното насилие е е сред най-недокладваните престъпления в световен мащаб. Неприемливо е, че много жени все още мълчаливо страдат от престъпления, които съсипват живота им, тъй като много незаконни действия често остават неразкрити. Напоследък все повече хора сигнализират, че са подложени на тормоз в собствените им домове. Но съшеремено има много жертви, които се отказват от показанията си и се връщат при този, който ги удря.
Тревожната статистика
България, за съжаление, е една от държавите, в които случаите на домашно насилие през последните години бележи значитлен ръст. Всяка трета жена е пострадала от домашно насилие и/или насилие, основано на пола, което значи, че 1 милион българки са засегнати. От началото на годината до края на октомври 2024 година регистрираните престъпления в условията на домашно насилие са над 2200 или това е ръст с цели 54%. Други данни, които илюстрират колко сериозен е проблемът, идват от районните съдилища. Там са получили над 4300 заповеди за защита, а това е 18% увеличение.
На 03 април 2023 г. безследно изчезна Кристина Атанасова. Тя беше открита четири дни по-късно в багажник на кола, убита от бившия си приятел. Кристина е тринадесетата жена, убита по начин от началото на 2023 година! Или, поне тринадесетата, за която медиите съобщават, защото официална статистика за жените, жертви на насилие, в България все още няма. Освен това в България все още липсва механизъм за систематично събиране и анализ на статистически данни за случаи на насилие над жени, фемицид или убийства на жени и момичета, свързани с пола.
Правна рамка (Закона)
Преди няколко години България криминализира определени актове на (домашно и основано на пола) насилие срещу жени. Тъй като Истанбулската конвенция бе обявена за противоконституционна, Народното събрание прие законодателни изменения, за да подобри защитата на жените от насилие. Домашното насилие е признато за квалифициращо обстоятелство при убийство, склоняване към самоубийство, телесна повреда, отвличане, незаконно лишаване от свобода, принуда, закана за извършване на престъпление.
Според въведеното определение, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Нарушението на заповедите за защита е квалифициран състав при повторно нарушение.
Неправителствените организации са вземали многократно отношение относно законодателните пропуски и слабости. Организациите настояват, че всички форми на домашно насилие, които са довели до телесна повреда, следва да бъдат престъпления от общ характер, в съответствие с Истанбулската конвенция и препоръките от 2012 г. на Комитета за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените. Предлага се изрична криминализация на душенето и съпружеското изнасилване като квалифициран състав. Редица дела срещу България пред Комитета за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените също водят до препоръки, свързани със системата за защита от домашното насилие. Слабостите във вътрешното законодателство за гражданска и наказателна защита, ниско ниво на чувствителност към въпросите на пола при преследване и наказване на престъпления срещу лица в близки отношения. Експертите критикуват и измененията в Наказателния кодекс, както и криминализирането само на системното насилие и на практика частичната защита на жертвите.
Мнението на общестството
Проучване от Януари 2024 г. посветено на домашното насилие показва че , 82% от хората смятат, че то е сериозен проблем в българското общество. Над две трети или 69% са на мнение, че има форми на агресия в семейството, които се приемат за нормални в обществото ни. 11% пък смятат, че има форми на домашно насилие, които могат да бъдат оправдани.
Статистиката продължава с това, че 48% от хората смятат, че проблемите в семейните отношения трябва да се разрешават само в семейството, като повече мъже подкрепят това твърдение. Има и форми на агресия, които остават подценени за част от обществото. 20% от участниците смятат, че проявите на ревност са признак на любов. 15% пък мислят, че е нормално да проверяваш телефона, чатовете и обажданията на партньора си. Мъжете са по-съгласни с това твърдение, както и ниско образованите. 25% от анкетираните смятат за неприемливо поддържането на приятелски отношения с противоположния пол, когато си обвързан. Консервативните нагласи са по-характерни за мъжете, хората над 60 г., нискообразованите и жителите на малките градове и селата. 25% смятат, че обидите, псувните и заплахите не са форма на домашно насилие.
18% казват, че има случаи, в които домашното насилие е заслужено, а 11% – че жертвите на домашно насилие сами са си виновни. 25% смятат, че контролът върху начна на обличане не е форма на домашно насилие. 13% твърдят, че заплахите, социалната изолация/ограничаването на контактите, включително и удрянето на шамар, не се включват към графата „домашно насилие“. Сексуалният контакт без желание на партньора в най-голяма степен се разпознава като форма на домашно насилие. Въпреки това, 7% от обществото не го приема като такова.
Сред водещите фактори за насилието според българите са злоупотребата с алкохол и наркотици (81%), психологически проблеми (64%) и финансови затруднения/зависимост (60%). 4 от 10 души признават, че се е случвало на техен близък/близка или познат/позната да бъде обект на домашно насилие. Това споделят близо половината (48%) от жените.
Мнозинството от респондентите (55%) по-скоро или изцяло не вярва, че полицията и правосъдната система в България могат да се справят с домашното насилие. Този дял се препокрива с дела на хората, които се определят като неинформирани по отношение на правните мерки, които може да се предприемат при случаи на домашно насилие.
67% от хората смятат, че са необходими законодателни промени, с които да се увеличат наказанията.
Реалността, в която живеем
Колкото и да може да изглежда парадоксално, наистина е изключително трудно за една жертва да си тръгне. Причините могат да бъдат колкото психически, толкова и практични. Обикновено тези жени не работят, нямат пари; прекъснали са контакти с приятели, често и с роднини. Следят ги, когато излязат и ги подслушват, когато говорят по телефона. Насилникът ги е накарал да повярват, че “за нищо не стават” и че без него няма да могат да се справят. И така до безкрай.
Затова е от огромно значение да бъдем активни, ако чуем или видим насилие. И да им дадем нужната подкрепа. Хората, живеели с партньор насилник, имат нужда от невероятно много подкрепа, за да повярват, че животът им може да бъде различен; за да не се повлияят от заплахи, когато си тръгнат и да не се върнат обратно.
Сътрудничеството между заинтересованите страни трябва да бъде засилено и конкретните стратегии трябва да бъдат ефективно приложени на практика, за да се защитят жените от насилие, а извършителите да бъдат строго наказани. Защото домашното насилие не е личен проблем. Домашното насилие е национален, обществен, общочовешки проблем. Домашното насилие е нарушение на човешките права.
"Финансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са на автора само и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или Европейската комисия (ЕК). Нито Европейският съюз, нито Европейската комисия могат да носят отговорност за
тях."